1. Първо ще Ви помоля да изложите същността на фотоволтаичната енергия – върху какво се базира този изключително перспективен метод? Направете една съпоставка между тенденциите в света и реалностите в България. Може ли да се говори за „бум” на фотоволтаичните централи у нас, или отново силно и по български се преувеличава реалното им присъствие в енергийния сектор?

Фотоволтаичната електрическа енергия се получава чрез директно преобразуване на слънчевата светлина в електрически ток при явлението фотоелектронна емисия, характерно за полупроводниковите електронни елементи, разположени във фотоволтаични модули. При този процес няма движещи се елементи, липсват вредни емисии на газове и твърди частици, вибрации и звук; не са необходими специални бетонни фундаменти, зали и турбини, площадки за гориво и канали; строителството е бързо и лесно и не замърсява околната среда. Съществуват и термални слънчеви колектори за получаване на топла вода, имащи подобен външен вид, но те нямат нищо общо.

Да се говори за “бум” на фотоволтаичните централи у нас е очевидно пресилено. Развитието им в Германия е далеч по-напред. Там те се използват и за осветление на пътни възли и крайпътни обекти, за зареждане на електротранспорт, подгряване на заледени участъци, захранване антените на мобилните оператори и други интелигентни решения, различни от конвенционалното им приложение на електрически централи извън населените места.

Все пак не можем да не отбележим, че преди 7 години на територията на страната ни нямаше нито една фотоволтаична централа. Така че да, определено това е нещо ново и различно. И е естествено да има видим растеж, както всеки друг започващ бизнес. Бум имахме в строителството, което дори не е започващ бизнес. Но там, за съжаление, има и щети вследствие на този бум. При фотоволтаичните централи единствената „щета“ е на принципа на солидарността – заради относително скъпата чиста енергия, която произвеждат тези съоръжения – цялото население на страната е съпричастно. Това е и концепцията на Европейския съюз. За да се справим с нещо, засягащо всички ни, а именно замърсяването с вредни емисии газове от конвенционалните източници на енергия, трябва всички да участваме солидарно.

2. Очертайте принципните моменти – предимства и все още нерешени проблеми, условия и етапи, които трябва да изпълни всеки „мераклия”,решил да развива подобен бизнес?

Изграждането на фотоволтаични централи е инвестиция в бъдещето. Да, законовата рамка, предоставена както от ЕС, така и от българската държава, представя този процес като бизнес, който има потенциал да бъде печеливш повече от всеки друг. Важно е да се отбележи, че основният замисъл и ефект ще бъде в полза за абсолютно всеки един човек, който живее и предстои да живее в нашата държава, а и не само. Това е и основното предимство на инвестицията в една фотоволтаична централа.

Нерешените проблеми и етапи се променят постоянно. За съжаление все още нямаме ясна концепция от страна на правителството каква политика смята да преприеме спрямо фотоволтаиците. В първоначалните варианти на закона почти всички проекти бяха равнопоставени – от 1 kWp до мегаватови инсталации. Преди по-малко от година бяха внесени първите промени в законовата рамка, които дадоха малка преднина на най-важните от енергийна гледна точка обекти, а именно онези с малка мощност в урбанизираните територии, предимно върху покриви. Но остана подкрепата към големите проекти. Считано от 01.07.2012 г. има относителна яснота за това, че до 01.07.2013 г. се дава приоритет на малките енергийни обекти върху покриви. Но след тази дата пак е възможна появата на големи енергийни обекти. А те биха имали смисъл за енергетиката на държавата ни, само ако са инсталирани в непосредствена близост до големи консуматори на енергия през светлата част на денонощието.

Етапите, през които всеки желаещ да изгради фотоволтаична централа трябва да премине, са следните (за малките обекти до 30 kWp се пропускат и/или променят някои стъпки):
–   Получаване на разрешение за проектиране (виза за проектиране);
–   Проучване и проектиране;
– Получаване на становище за присъединяване към енергийната мрежа и сключване на предварителен договор;
–   Издаване на разрешително за строеж/монтаж;
–   Изграждане на обекта;
–   Въвеждане в експлоатация, което включва приемателни комисии, 72-часови проби и сключване на окончателен договор за изкупуване на електрическата енергия.

Естествено има и други междинни процеси, но тяхната задължителност и времетраене варира в зависимост от капацитета на съответния обект. Засега най-трудни са етапите на присъединяване и окончателно сключване на договор за изкупуване със съответното електроразпределително дружество (Energo-Pro, EVN, CEZ).

Друг сериозен проблем пред инвеститорите е намирането на адекватно финансиране. Банковите институции се влияят изключително много от медийните публикации и също така са склонни да не предоставят достатъчно добри условия за отпускането на финансиране. Но тъй като те са изцяло частни институции, поведението им е тяхно собствено решение и право. Нашето мнение е, че те не успяват да видят голямата картина, особено когато говорим за обект с толкова дългосрочно значение като една фотоволтаична централа.

И не на последно място идва и проблемът за избор на изпълнител и оборудване. За инвеститора, както и за населението като цяло, е важно изградените фотоволтаични централи да функционират максимално ефективно и за колкото е възможно по-дълъг период от време. Това може да се случи единствено при качествено проектиране, монтаж и вложени в системата продукти. В противен случай рискуваме един ден да осъзнаем, че сме плащали за нещо, което не само ни е струвало пари, но и не носи никаква полза както за инвеститора, така и за населението на държавата.